Габриел Гарсия Маркес искаше да унищожи последния си роман. Предстои да бъде публикуван.

Към края на живота си, когато паметта му беше на части, Габриел Гарсия Маркес се бореше да приключи разказ за тайния полов живот на женен жена на междинна възраст. Той опита минимум пет версии и се занимаваше с текста години наред, нарязвайки фрази, драскайки в полетата, сменяйки епитети, диктувайки бележки на асистента си. В последна сметка той се отхвърли и издаде дефинитивна, унищожителна присъда.

„ Той ми сподели непосредствено, че романът би трябвало да бъде погубен “, сподели Гонсало Гарсия Барча, създателят на създателя по-малък наследник.

Когато Гарсия Маркес умря през 2014 година, голям брой чернови, бележки и фрагменти от глави от романа бяха скрити в архивите му в Центъра Хари Рансъм към Университета на Тексас в Остин. Историята остана там, разпръсната на 769 страници, значително непрочетена и забравена – до момента в който синовете на Гарсия Маркес не взеха решение да се опълчват на волята на татко си.

Сега, десетилетие след гибелта му, неговата последният разказ, озаглавен „ До август “, ще бъде оповестен този месец с световно издание в съвсем 30 страни. Разказът се концентрира върху жена на име Ана Магдалена Бах, която пътува до карибски остров всеки август, с цел да посети гроба на майка си. По време на тези мрачни поклонения, за малко освободена от брачна половинка и фамилията си, тя всякога намира нов ухажор.

Франц Кафка е бил тежко болен от туберкулоза, той инструктира своя другар и реализатор Макс Брод да изгори всичките му произведения. Брод го съобщи, създавайки сюрреалистични шедьоври като „ Процесът “, „ Замъкът “ и „ Америка “. Владимир Набоков подреди на фамилията си да унищожи последния му разказ „ Оригиналът на Лора “, само че повече от 30 години след гибелта на създателя синът му пусна незавършения текст, който Набоков беше скицирал на индексни карти.

При някои посмъртни произведения желанията на писателя за текста бяха неразбираеми, което накара учени и читатели да се чудят какъв брой приключен е бил той и какъв брой независимост на работа са имали редакторите с ръкописа. Понякога парцелите и наследниците са подложени на критика, че опетняват наследството на даден създател, като издават по-лоши или незавършени творби, с цел да изтръгнат последната парченце интелектуална благосъстоятелност от име на литературна марка.

Mercedes Barcha, споделиха неговите синове. Той се бореше да продължи диалога. От време на време той вземаше някоя от книгите си и я четеше, без да разпознава прозата като своя. спомен, който беше неговият максимален източник. Без памет „ няма нищо “, сподели им той. В това разрушено положение той стартира да се съмнява в качеството на своя разказ.

„ Габо загуби способността да преценя книгата “, Родриго Гарсия, най-големият от двамата си сина, споделих. „ Вероятно към този момент не е бил в положение даже да наблюдава заговора. “

Прочитайки „ До август “ още веднъж години след гибелта му, синовете му считат, че Гарсия Маркес може би е осъдил себе си прекомерно жестоко. „ Беше доста по-добре, в сравнение с си спомняхме “, сподели Гарсия.

The New Yorker. Той остави плана настрани, с цел да приключи записките си и разгласява различен разказ, „ Спомени за моите меланхолични курви “, който получи смесени мнения. Той стартира да работи още веднъж интензивно върху него през 2003 година и година по-късно изпраща ръкописа на своя сътрудник, починалата Кармен Балселс.

През лятото на 2010 година Балселс обади се Кристобал Пера, редактор, който е работил с Гарсия Маркес върху неговите записки. Тя сподели, че Гарсия Маркес, който тогава беше на 80 години, се опитваше да приключи разказ и помоли Пера да му помогне. Гарсия Маркес беше доста деликатен по отношение на творбите си в ход, само че няколко месеца по-късно той разреши на Пера да прочете няколко глави от романа и изглеждаше разчувствуван от това, спомня си Пера. Около година по-късно, паметта му неуверена, създателят се мъчеше да разбере смисъла на описа, само че продължи да драска бележки в полетата на ръкописа.

„ Беше лечебно за него, тъй като той към момента можеше да направи нещо с химикал и хартия “, сподели Пера. „ Но той нямаше да приключи. “

Когато Пера нежно прикани Гарсия Маркес да издаде книгата, създателят беше твърдо срещу. „ Той сподели, че в този миг от живота ми няма потребност да обявявам нищо друго “, спомня си Пера.

След гибелта му на 87-годишна възраст, разнообразни версии на „ До август “ се съхраняват в архивите на Ransom Center.

Преди две години синовете на Гарсия Маркес вземат решение да хвърлят нов взор върху текста. Романът беше разпилян тук-там, с някои несъгласия и повторения, споделиха те, само че изглеждаше приключен, въпреки и неполиран. Имаше проблясъци от неговия лиризъм, като сцена, в която Ана, която се кани да признае изневярата си до гроба на майка си, свива сърцето си „ в пестник “.

Веднъж братята решили да разгласяват романа, те се изправили пред пъзел. Гарсия Маркес беше оставил минимум пет версии в разнообразни стадии на комплектност. Но той даде визия за това коя избира.

„ Една от досиетата, които той пазеше, имаше „ Gran OK final “ начело, “ Гарсия Барча сподели.

„ Това е преди да реши, че въобще не е наред “, добави брат му.

Последно година, когато желаеха Пера да редактира романа, той стартира да работи от петата версия, датирана от юли 2004 година - тази, маркирана с „ Gran OK final “. Той черпи и от други версии и от цифров документ, формиран от асистента на Гарсия Маркес, Моника Алонсо, с разнообразни бележки и промени, които създателят е желал да направи. Често Пера се сблъскваше с конкуриращи се версии на изречение или фраза — една напечатана, друга надраскана на ръка в полетата.

Пера се опита да поправя несъответствията и несъгласията, като например възрастта на основния воин — Гарсия Маркес се колебаеше дали е на междинна възраст или по-близо до възрастта — и съществуването или отсъствието на мустаци на един от нейните любовници.

При конструирането на допустимо най-последователната версия, Пера и братята откриха предписание: те споделиха, че няма да прибавят нито една дума, която да не е от бележките на Гарсия Маркес или от разнообразни версии.

Що се отнася до ориста на всички други непубликувани творби на Гарсия Маркес, синовете му споделят, че това не е проблем: няма нищо друго. През целия си живот Гарсия Маркес рутинно унищожаваше по-стари версии на оповестени книги и незавършени ръкописи, тъй като не искаше те да бъдат прегледани по-късно.

Това беше измежду аргументите да решат за издание „ До август “, споделиха те.

„ Когато тази книга бъде пусната, ще публикуваме цялата работа на Габо “, сподели Гарсия Барча. „ Няма нищо друго в чекмеджето. “

Genevieve Glatsky способства за репортажи от Богота.